България, 1277 година. Царството се тресе под ударите на татари, феодален гнет и слаба царска власт. Народът стене под тежестта на несправедливостта. В тези тъмни времена, когато надеждата изглеждаше изгубена, се роди легенда. Легенда за смел селянин, който щеше да се опълчи срещу потисниците и да поведе народа към свободата. Неговото име беше Ивайло.
Мастилото ухае на билки и земя. Перото скърца по пергамента, улавяйки трепетливо светлината на свещта. Ръката ми, изморена от работа, се движи уверено, водена от копнеж да съхраня за бъдещите поколения отблясъци от величието, което зрее в сърцето на тази земя – България. Аз съм Ирина, дъщеря на болярин от Търновград, и свидетел съм на епоха, в която вярата и знанието, красотата и силата се преплитат в чуден гоблен. В тази летопис ще опиша не само битките и владетелите, а и душата на българския народ, пречупена през призмата на изкуството, науката и непоклатимата вяра. Перото спира да скърца. Свещта гори докрай, оставяйки ме в тъмнина. Затварям летописа, чувствайки се уморена, но и удовлетворена. Успях да съхраня отблясъци от величието на българската култура, от славните дни на Второто българско царство. Нека вярата, знанието и красотата бъдат наши спътници по пътя към светлото бъдеще на България!
България. Земя, напоена с кръв и сълзи, озарена от героизъм и вяра. Земя, чиято история е изписана с букви на злато и пепел. В летописите на българското царство има епохи, които блестят особено ярко. Една от тях е времето на цар Иван Асен II, владетел мъдър и справедлив, воин смел и далновиден. Той изведе България до върха на нейната мощ, разшири границите ѝ "от море до море", възстанови патриаршията и превърна Търновград в център на култура и духовност. Този период остана в паметта на народа като Златен век – време на просперитет, мир и гордост. Но зад блясъка на царския двор и грохота на победните битки, се крие животът на обикновените хора, чиито съдби са неразривно свързани със съдбата на царството. "Сърцето на Царството" е разказ за тази епоха, видяна през очите на Рада, млада жена от Търновград. Нейната история е измислена, но вдъхновена от реалните събития и духа на времето. Тя е част от общата ни българска история, която ни свързва с миналото и ни дава сили да градим бъдещето.
