Ехо в Дълбините: Тайните на Антарктида

Пролог

Антарктида. Земята на тишината, бялата пустиня, която от хилядолетия е пазела своите тайни под ледената си броня. Сега, с всеки изминал ден, тази броня се топи, разкривайки скритото – не само за научните любопитства, но и за човешката алчност и надежда.

Върху сивия небосвод се стрелкаше бясна буря. Вятърът, като озверял звяр, свиреше през останките от някогашна научна база, отдавна изоставена, но все още пазеща следи от човешко присъствие. В тази адска обстановка, в дълбините на един леден тунел, прорязан в дебелия пласт на леда, група от хора, облечени в термозащитни костюми, се подготвяше за последен опит.

Начело стоеше Елиас, лицето му озарено от нетърпение и решителност. Очите му, които отразяваха студения блясък на флуоресцентните лампи, светеха с дива страст. От дете той беше обсебен от легендите за Криос – мистериозната цивилизация, която според слуховете, е обитавала тези земи преди хиляди години. Цивилизация, която сякаш беше изчезнала безследно, оставяйки след себе си само руини и загадки.

До него стоеше Алиса, млада лингвистка с интелигентни очи, приковани към древните символи, гравирани по стените на тунела. Тя беше отговорна за дешифрирането на забравения език на Криос, език, който криеше тайните на тяхната технология и съдба.

"Готови ли сте?" – извика Елиас над шума на бурята.

Джейкъб, пилотът и механикът на екипа, кимна енергично. "Машините са заредени, господин Елиас. Готови сме за каквото и да ни поднесе Антарктида."

Майкъл, езотерикът, който познаваше мистичната природа на Криос, мърмореше молитва под носа си, очите му затворени. "Да се надяваме, че енергийният щит ще издържи. Не смеем да си позволим да се провалим."

Елиас се обърна към древния вход, издялан в леда. Той беше украсен със сложни геометрични фигури, които сякаш пулсираха със слаба, призрачна светлина. Това беше вратата към забравения свят, порталът към тайните на Криос.

"За Криос!" – извика Елиас, поемайки дълбоко въздух.

След миг, вратата се отвори, разкривайки тъмна бездна. Отвътре лъхаше студен въздух, смесен с непознати аромати. Единственото, което се чуваше, беше бързото биене на сърцето на Елиас.

Вратата зейна широко, приканвайки ги да влязат. В далечината, настъпваше нещо ново, нещо, което обещаваше да промени света, и не само този на Елиас. Върху Антарктида, в сърцето на ледената пустиня, започваше да се развива история, която щеше да промени бъдещето. История за изгубена цивилизация, забранени знания и борба за оцеляване.

Глава 1: Ледената пустиня и първите следи

Вятърът беснееше. Антарктида се бе разбудила от вечния си сън, приковавайки екипа на Елиас в своята жестока прегръдка. Дните бяха дълги, но изпълнени с мъгла и ослепителна белота, а нощите – безмилостно студени, обгръщащи всичко в леден воал. Времето се превърна в враг, отброяващ всяка минута, докато руините на древната база „Нова Надежда” бяха обсадени от виелици и наближаващия тъмен мрак.

Елиас се бореше с поривите на вятъра, докато водеше екипа през ледения терен. Високите сгради на базата бяха само сенки в мъглата, но той познаваше всяко пукнато стъкло и ръждясала плоча, въпреки че преди никога не беше стъпвал там. Картите и проучванията, направени от неговия баща, легендарния полярен изследовател, му бяха служили за компас.

"Джейкъб, положение?" извика Елиас, надвиквайки бурята.

Джейкъб, увешен в здраво закрепен костюм, се опитваше да запази равновесие на ледената повърхност. "Видимостта е нулева, Елиас! Радарът улавя нещо, но е като да гледаш през бързо вървяща река. Трудно е да се определи какво е."

"Алиса, има ли напредък с превода?" попита Елиас, обръщайки се към жената, която бе решила да го последва в тази луда експедиция.

Алиса, с втренчен поглед, седеше в защитено помещение, затрупано с древни текстове и сложни устройства. "Да, Елиас. Открих ключови думи, които ми помагат да разбера структурата на езика на Криос. Но има още много работа. Текстовете са фрагментирани и пълни с метафори и загадки."Докато Елиас наблюдаваше работата на екипа, Майкъл, езотерикът, излезе от един от руините, обгърнат от мистериозния си воал. Той се приближи към Елиас, очите му блестяха под тъмния качул.

"Елиас, усещам нещо. Енергия. Силна и древна енергия. Тя е навсякъде около нас, но е скрита. Трябва да намерим източника."

Елиас кимна. "Смяташ, че Криос са оставили нещо повече от руини?"

Майкъл се усмихна загадъчно. "Много повече. Те са оставили завещание. Но за да го разберем, трябва да се научим да слушаме тишината."

Решението на Майкъл беше вълнуващо, но времето не беше на тяхна страна. Слънцето започваше да пада ниско над хоризонта, хвърляйки дълги, тъмни сенки върху ледената пустиня. Трябваше да намерят подслон преди настъпването на нощта.

Следвайки указанията на радара, Джейкъб откри нещо.

"Екип, намерихме нещо! Изглежда като нещо, което е устояло на времето. Структура! Тунел, зазидан в леда."

Елиас и останалите побързаха към указаната точка. Там, запечатана в дебел слой лед, се простираше огромна структура, изглеждаща като врата към друго измерение.

Когато Джейкъб прочисти вратата от леда, пред очите им се разкри тъмен тунел, който сякаш поглъщаше светлината. Върху стените му бяха изписани странни символи, идентични на тези от древните текстове, които Алиса изучаваше.

"Трябва да влезем" заяви Елиас.

"Опасно е, Елиас" отговори Алиса, но в гласа й се долавяше любопитство. "Не знаем какво ни очаква вътре."

"Не можем да си позволим да се бавим. Времето ни притиска, а бурята става все по-силна. Тази врата може да е единственият ни шанс да открием истината."

Елиас поведе екипа си в тъмния тунел. Влизайки вътре, те усетиха рязка промяна в температурата. Въздухът стана студен и влажен, а в тишината се чуваше странен пулсиращ звук.

Докато те се движеха напред, Алиса започна да дешифрира символите по стените.

"Тези символи… те описват енергията! Енергията, която Криос са използвали. Това е… това е нещо невероятно!"

С напредването на екипа през тунела, се появиха загадъчни светлини и ехо от гласове, които сякаш идваха от небитието. Елиас усети как сърцето му туптеше учестено. Те бяха на път да открият нещо невероятно, нещо, което можеше да промени завинаги историята на света.

Изведнъж, земята се разтърси и тунелът започна да се руши. Пулсиращата светлина се засили, а звукът се превърна в оглушителен рев.

"Джейкъб, какво става?" извика Елиас.

"Не знам! Земетресение! Или… или нещо друго!"

В стените на тунела се появиха пукнатини, от които бликна синкава светлина. Появиха се лица, които се взират в тях. Лица на непознати същества, с големи, блестящи очи.

В този момент, в далечината, се чу глас, шепнещ на непознат език.

"Върнете се… те идват…"

Глава 2: Шепотът на ледените демони

Земята се тресеше все по-силно. Пукнатините в стените на тунела се разширяваха, освобождавайки синкава светлина, която озаряваше лицата на непознатите същества. Те изглеждаха едновременно ужасяващи и съжаляващи. Очите им, големи и блестящи, бяха изпълнени със смесица от страх и предупреждение.

"Какво е това?" изкрещя Алиса, притискайки се към стената.

"Не знам!" отвърна Джейкъб, опитвайки се да запази равновесие. "Нещо освобождава енергия! Трябва да излезем от тук!"

Елиас разбра, че трябва да действат бързо. Гласът, който беше чул в далечината, все още отекваше в ушите му, подсилвайки чувството за надвиснала опасност.

"Джейкъб, върни ни!" нареди Елиас, прескачайки отломките, които се сипеха от тавана.

Джейкъб се втурна напред, опитвайки се да достигне до входа на тунела, но пукнатините по стените се разшириха, блокирайки пътя. Наоколо започнаха да се образуват ледени кристали, които се разпространяваха с невероятна скорост, обгръщайки всичко в себе си.

"Не мога да мина!" извика Джейкъб, отчайвайки се. "Входът е блокиран!"

Майкъл, който беше мълчал до този момент, вдигна ръка и се опита да успокои ситуацията. "Трябва да се съсредоточим! Да се успокоим! Енергията е навсякъде около нас, трябва да я канализираме!"

Елиас погледна към Алиса, чиито очи бяха фиксирани върху символите по стените.

"Алиса, какво казват символите?"

Алиса се опита да дешифрира символите, докато ледените кристали се приближаваха към нея. "Те… те говорят за пазители. Пазители на… нещо. И предупреждават за… за демони!"

В този момент, зад тях се появи нещо. Нещо, което надхвърляше човешкото въображение.

Същество, изградено от лед и сянка, с остри като бръснач кристали вместо ръце. Очите му горяха с леден пламък, а от устата му се разнасяше шепот, който замразяваше кръвта във вените.

"Леден демон!" изкрещя Майкъл, очите му разширени от ужас.

Леденият демон се насочи към тях, излъчвайки енергия, която предизвикваше силен студ.

"Трябва да се бием!" извика Елиас, вадейки пистолета си.

"Не, Елиас! Не можем да се бием с това!" отвърна Майкъл. "То е създадено от енергията! Трябва да намерим начин да я обезвредим!"

Докато Елиас се опитваше да отвори огън, Алиса посочи към символите.

"Вижте! Символите! Те показват начин! Трябва да използваме… артефактите!"

В този момент, от стената се появи светлинен лъч, който озари малък, скрито помещение.

"Там!" извика Елиас. "Има нещо вътре!"

Екипът се втурна към помещението, докато леденият демон ги преследваше. Вътре откриха древна камера, в която се намираше артефакт – кристален диск, пулсиращ с ярка синя светлина.

"Това трябва да е… ключът!" каза Алиса, опитвайки се да дешифрира символите, които обграждаха диска. "Те показват как да го активираме!"

Докато Алиса се опитваше да разбере инструкциите, леденият демон нахлу в камерата, издавайки оглушителен рев.

Елиас застана пред Алиса, готов да се бие.

"Майкъл, Джейкъб, помогнете на Алиса! Аз ще го задържа!"

Елиас откри огън, но оръжията му бяха неефективни срещу ледения демон. Куршумите преминаваха през съществото без никакъв ефект.

Джейкъб и Майкъл се опитаха да блокират пътя на демона, но той ги отблъсна с лекота.

В този критичен момент, Алиса извика: "Готово! Трябва да фокусираме енергията върху диска!"

Елиас, осъзнавайки, че това е единственият им шанс, се опита да се съсредоточи. Той си спомни думите на Майкъл за силата на мисълта и се опита да канализира цялата си енергия към диска.

В този момент, Майкъл започна да пее древна мантра, която изпълни камерата със странна, мистична енергия.

Алиса и Джейкъб също се присъединиха към мантрата, създавайки силен поток от енергия.

Кристалният диск засия с небивала сила, а леденият демон се сви от ужас, сякаш беше засегнат от нещо.

Изведнъж, дискът излъчи силен лъч светлина, който удари демона. Съществото изпищя от болка и се разпадна на хиляди ледени кристали, които изчезнаха във въздуха.

Тишината се завърна, но напрежението беше осезаемо.

Елиас, изтощен, погледна към Алиса.

"Какво беше това?"

Алиса изтри потта от челото си.

"Не знам. Но знаем, че не сме сами."

В този момент, зад тях се появи нов път, отворен от светлинния лъч.

"Имаме нов избор" каза Алиса. "Да продължим или да се върнем?"

Глава 3: Сърцето на Леда

Тишината, която последва разпадането на ледения демон, беше оглушителна, нарушавана само от неравномерното дишане на четиримата изследователи и далечното, едва доловимо пулсиране на енергия, което сякаш идваше от новооткрития проход. Ледените кристали, покрили камерата, бавно се топяха, разкривайки отново древните стени. Кристалният диск на пиедестала бе угаснал, сиянието му изчезнало, сякаш се бе изтощил от усилието.

"Всички добре ли сте?" пръв наруши мълчанието Елиас, гласът му все още леко трепереше от адреналина.

Джейкъб кимна, изправяйки се и отърсвайки ледените парченца от костюма си. "Да… мисля. Какво, по дяволите, беше това?"

"Пазител," отвърна Майкъл, взирайки се в тъмния проход. "Един от многото, предполагам. Криос са защитавали своите тайни добре."

Алиса се приближи до стената, където бе стоял дискът, прокарвайки пръсти по охладените символи. "Тези текстове… те не са просто история или наука. Те са инструкции. Заклинания. Схеми за управление на енергия, която не разбираме." Тя вдигна поглед към Елиас. "Ти беше прав. Това е нещо повече от руини. Това е… живо."

Погледите им се насочиха към новия път – отвор, който не беше просто тунел в леда, а вход към нещо изградено. Ръбовете му бяха гладки, сякаш изрязани с лазер, а отвътре струеше слаба, топла светлина, контрастираща рязко със студа наоколо.

"Да се върнем?" попита Джейкъб с нотка на надежда. "Можем да докладваме. Да поискаме подкрепления, по-добро оборудване."

"И да дадем шанс на онези, които ни следят, да стигнат първи?" контрира Елиас. Той посочи към прохода. "Баща ми е вярвал, че тук има нещо жизненоважно. Нещо, което може да промени всичко. След като видях това," той кимна към мястото, където демонът се бе разпаднал, "съм по-убеден от всякога. Трябва да продължим."

Майкъл кимна бавно. "Енергията отвъд тази врата е… различна. По-концентрирана. По-древна. По-опасна, може би, но и по-значима. Тук е ядрото."

Алиса също се съгласи, любопитството надделя над страха. "Не можем да спрем сега. Трябва да разберем."

С обновена решителност, макар и примесена с предпазливост, те преминаха през портала.

Озоваха се в огромна зала, чиито размери трудно можеха да бъдат обхванати с поглед. Стените не бяха от лед, а от непознат, млечнобял материал, който сякаш излъчваше собствена светлина. Въздухът беше учудващо топъл и свеж, сякаш филтриран. Нямаше стълбове, поддържащи високия таван – архитектурата противоречеше на познатите закони на физиката. Цялото пространство беше изпълнено с тихо, резониращо бръмчене – звукът на спяща сила.

В центъра на залата се издигаше колосална структура. Приличаше на гигантски, многостенен кристал, висок десетки метри, вграден в пода и тавана. Той пулсираше бавно със синя и златна светлина, а бръмченето идваше от него. По повърхността му преминаваха сложни енергийни потоци, видими като светлинни нишки.

"Невероятно…" прошепна Елиас, забравил за миг опасността. "Това трябва да е… източникът на енергия."

"Сърцето на Леда," каза Майкъл с благоговение. "Концентраторът, който Криос са използвали, за да черпят… от всичко. От леда, от земните ядра, може би дори от космоса."

Алиса вече беше до една от стените, покрита с панели, изпъстрени с още по-сложни символи от тези в тунела. "Това е контролна зала! Тези символи… описват потока на енергия, състоянието на… на цялата планета! Има карти… звездни карти!"

Джейкъб оглеждаше структурата с практичния поглед на механик. "Каквото и да е това, то работи. Или поне е в режим на готовност. Погледнете тези кабели," той посочи към дебели снопове, излизащи от основата на кристала и изчезващи в пода. "Те водят някъде."

Докато Алиса се опитваше да разчете контролните панели, а Майкъл медитираше, опитвайки се да "почувства" кристалната структура, Елиас обикаляше около гигантското "Сърце". Той забеляза нещо в основата му – малка вдлъбнатина, идеално оформена да побере…

"Дискът!" възкликна той. "Мястото, където стоеше артефактът, който използвахме срещу демона! Той е бил ключ!"

В този момент един от панелите пред Алиса светна ярко в червено. Тя отскочи назад.

"Какво става?" попита Джейкъб, вдигайки отново оръжието си инстинктивно.

"Не знам! Активирах нещо… или по-скоро, системата регистрира нашето присъствие! Показва… предупреждение за неразрешен достъп!"

Бръмченето в залата се усили, преминавайки в нисък, заплашителен вой. Светлината от централния кристал започна да пулсира по-бързо, а по стените заиграха сенки.

"Мисля, че събудихме нещо повече от пазител," каза Майкъл напрегнато.

"Събудихме самата система."

В далечния край на залата една от стените започна да се плъзга безшумно, разкривайки нов, още по-тъмен коридор. От него не идваше светлина, а само усещане за огромна, празна студенина и… нещо друго. Нещо, което наблюдаваше.

"Елиас," прошепна Алиса, сочейки към панела. "Това не е просто аларма. Това е… повик. Системата изпраща сигнал. Някой… или нещо… идва."

Глава 4: Очите в мрака

Воят на системата изпълни огромната зала, отеквайки от млечнобелите стени и вибрирайки в костите им. Светлината от „Сърцето на Леда“ пулсираше неравномерно, хвърляйки танцуващи сенки, които придаваха на непознатите символи по панелите зловещ вид. Пред тях зееше новооткритият коридор – черен, безмълвен, сякаш поглъщащ самата светлина и надежда. Усещането, че са наблюдавани, се засили, превръщайки се в почти физически натиск.

"Какво направи, Алиса?" извика Джейкъб, вдигайки плазмения си пистолет и насочвайки го към тъмния отвор. Ръцете му бяха стабилни, но лицето му издаваше напрежение.

"Не знам точно!" отвърна Алиса, трескаво плъзгайки пръсти по светещия червено панел. "Изглежда, че достъпът до централния кристал е задействал протокол за сигурност от най-високо ниво. Сигналът… той не е просто локален. Излъчва се навън. Към… не мога да определя точно. Координатите са криптирани с нещо, което никога не съм виждала."

"Навън? Към кого?" намръщи се Елиас. Мисълта за тайните общества, които дишаха във врата им, го накара да потръпне. Дали те вече знаеха? Дали сигналът беше за тях?

"Не мога да бъда сигурен," прошепна Майкъл, очите му затворени, съсредоточен върху енергиите в залата. "Но това, което идва… не е човек. Не е и като ледения демон. То е… старо. Съзнателно. Част от самата структура."

Пулсирането на кристала се забави, но воят не спря. Вместо това, той се трансформира в нисък, резониращ тон, който сякаш проникваше директно в съзнанието им. От тъмния коридор се разнесе едва доловим звук – ритмично, плъзгащо се движение, което приближаваше. Не бяха стъпки, а нещо по-плавно, по-неестествено.

"Нещо идва," потвърди Джейкъб, напрягайки слух. "Не ми харесва това."

Елиас се огледа. Залата беше огромна, но нямаше къде да се скрият. Централният кристал пулсираше като гигантско, будно сърце, а контролните панели светеха като обвиняващи очи. Коридорът беше единственият друг изход, но да се втурнат в непознатия мрак, докато нещо ги преследва, изглеждаше като самоубийство.

"Майкъл, можеш ли да го спреш? Или поне да разбереш какво иска?" попита Елиас.

Майкъл отвори очи, в които се четеше смесица от страхопочитание и тревога. "Това не е нещо, което може да бъде 'спряно' с конвенционални средства, Елиас. То е… пазител на знанието. Може би страж. Трябва да покажем, че не сме заплаха, че сме… достойни."

Плъзгащият се звук спря точно пред входа на коридора. За миг настана пълна тишина, по-напрегната от воя преди малко. После, от мрака бавно започна да се оформя фигура.

Тя не беше от плът и кръв, нито от лед. Беше съставена от преплетени нишки светлина и сянка, постоянно променяща формата си, но запазвайки общ силует – висок, строен, с нещо като дълги, влачещи се ръкави или крила. Нямаше ясно различими черти, освен две точки от концентрирана, студена светлина там, където би трябвало да са очите. Тези очи се фокусираха върху всеки от тях поред, сякаш сканираха душите им.

Никой не помръдна. Дори Джейкъб не смееше да стреля по нещо толкова нематериално.

Съществото не издаде звук, но в умовете им прозвуча глас – не като думи, а като поток от образи, емоции и чисто знание. Беше древен, безкрайно уморен, но и изпълнен с непоклатима решителност.

* Нарушители. Защо будите Сърцето? Защо търсите това, което бе погребано? *

Гласът беше едновременно въпрос и обвинение. Елиас усети как коленете му омекват под тежестта на менталния контакт.

"Ние… ние сме изследователи," отговори Елиас мислено, опитвайки се да проектира увереност, която не изпитваше. "Търсим знание. Идваме с мир."

Очите на съществото проблеснаха по-ярко. * Мир? Вашата раса познава ли тази дума? Вашето присъствие активира защитите. Вашият свят умира заради собствената ви алчност. Какво знание търсите тук, освен още сила, с която да рушите? *

Потокът от образи показа войни, замърсяване, топящи се ледове – всичко, което Елиас се надяваше да предотврати с мъдростта на Криос.

"Има и други като нас," намеси се Алиса, умът й бързо се адаптира към необичайната комуникация. "Такива, които искат да използват вашите знания за разруха. Сигналът, който беше изпратен… той ще ги доведе тук."

Съществото сякаш се поколеба за миг. Светлинните нишки, от които беше изградено, затрептяха. * Други… Да. Сенките винаги следват светлината. Те са предупредени. Но и вие сте предупредени. *

Изведнъж една от стените на залата промени цвета си, превръщайки се в екран. На него се появи изображение – група хора в подобни термозащитни костюми, но с различни емблеми, които Елиас веднага разпозна. Емблемите на "Хелиос Корп" – безскрупулна мегакорпорация, за която се носеха слухове, че финансира черни проекти и има пръст в много от световните конфликти. Изображението показваше как те пробиват леда с мощни лазери, приближавайки се бързо към местоположението им.

"Те са тук!" извика Джейкъб, виждайки изображението. "Знаели са къде да търсят!"

"Сигналът не беше само аларма," осъзна Елиас с ужас. "Той беше и примамка. Или капан."

Светлинното същество се обърна отново към тях. * Пътят пред вас е двояк. Можете да избягате през мрака,* – то посочи към коридора зад себе си – * където ви очакват още изпитания и забравени истини. Или можете да се изправите срещу своите… сенки. Но знайте, че Сърцето трябва да бъде защитено. На всяка цена. *

Очите му проблеснаха за последен път. *Изборът е ваш. Но времето изтича. *

С тези думи, съществото започна бавно да се разтваря, светлинните му нишки се разсейваха обратно в енергийното поле на залата, оставяйки ги отново сами с пулсиращия кристал, светещия екран, показващ приближаващата заплаха, и черния, приканващ мрак на коридора.

Отвън, далеч над тях, но приближавайки неумолимо, се чуваше новият звук – ревът на машини, пробиващи леда.

Елиас погледна към екипа си, после към двата пътя пред тях. Изборът трябваше да бъде направен. И то бързо.

Глава 5: Скок в Неизвестността

Ревът на пробиващите машини отекваше все по-силно, вибрациите разтърсваха пода под краката им. Изображението на стената показваше лазерите на "Хелиос Корп", които неумолимо разсичаха последните метри лед над тях. Времето им изтичаше с всяка изминала секунда.

"Трябва да решим, Елиас! Сега!" извика Джейкъб, стиснал здраво оръжието си и оглеждайки тавана, сякаш очакваше той да се срути всеки момент. "Можем да се опитаме да блокираме входа, да им устроим засада. Имаме елемента на изненадата!"

"Срещу цяла корпоративна армия, Джейкъб?" контрира Алиса, гласът й трепереше, но очите й бяха приковани към тъмния коридор. "Видяхме какво имат. Те са подготвени. Ние сме четирима. Пазителят каза, че в този коридор има… забравени истини. Може би там е отговорът как да защитим това място."

Майкъл кимна бавно, взирайки се в мрака с необичайно спокойствие. "Пазителят не ни каза да се бием. Той ни даде избор. Пътят на пряката конфронтация може да доведе до унищожение – нашето и на Сърцето. Пътят в мрака е път към знанието. Може би това е истинският начин да го защитим – като разберем силата му и как да я предпазим от такива като Хелиос."

Всички погледи се насочиха към Елиас. Тежестта на решението легна върху раменете му. Да се бие изглеждаше като сигурна смърт, но да избяга се чувстваше като предателство към целта, към паметта на баща му, към самата същност на Криос, която бяха дошли да открият. Думите на Пазителя отекваха в ума му: *"Сърцето трябва да бъде защитено. На всяка цена."* Каква беше цената? Да се бие и да загуби? Или да избяга и да рискува да не намери начин да се върне или да го защити от разстояние?

Той погледна към пулсиращия кристал, към екрана с приближаващата заплаха, и накрая към бездънния мрак на коридора.

"Майкъл е прав," каза Елиас твърдо, гласът му не оставяше място за съмнение.

"Да се бием сега е самоубийство. Ще загубим и Сърцето ще попадне в ръцете им. Нашият шанс е в неизвестното. Трябва да разберем какво са скрили Криос в тези дълбини. Трябва да намерим оръжието или знанието, което ще ни позволи да се борим с тях по нашите условия." Той посочи към коридора. "Влизаме!"

Нямаше време за повече спорове. Джейкъб, макар и видимо неохотно, кимна. "Добре. Но ако това нещо се опита да ни изяде, казвам ти!"

"Вземете само най-необходимото!" нареди Елиас. "Движим се бързо!"

Те набързо провериха екипировката си – енергийни батерии, провизии, медицински комплекти, оръжия. Алиса грабна преносим скенер и се опита да копира част от данните от най-близкия панел, преди той да угасне.

Точно когато последната информация се прехвърляше, оглушителен трясък разтърси залата. Голямо парче от тавана близо до оригиналния им вход се срути, разпръсквайки ледени отломки и прах. Лазерите бяха пробили.

"Време е!" извика Елиас.

Един по един, те се гмурнаха в черния отвор на коридора. Елиас беше последен. Той хвърли един последен поглед към величественото "Сърце на Леда", пулсиращо самотно в огромната зала, и към пробива в тавана, от който вече се процеждаше прах и слаба светлина от повърхността. После се обърна и последва останалите в мрака.

Щом премина прага, плъзгащата се стена зад него започна да се затваря с тихо съскане, отрязвайки ги напълно от залата и от звуците на нахлуващите сили на Хелиос Корп. Озоваха се в абсолютна тишина и непрогледен мрак.