Замъка на Хинокагава

Пролог

Слънцето, божествено и златисто, се спускаше зад планините, оцветявайки небето в нюанси на пурпурно и портокалово. Млада жена, облечена в елегантна, но скромна кимоно от тъмно синьо, седеше на терасата на малката вила. Вятърът, леко и нежно, развяваше краищата на кимоното, но не прекъсваше тишината, освен лекото шумолене на листата в близката гора.

В ръцете й бе малка, изящна кутия, инкрустирана със сребърни листа. От нея се носеше сладък, неповторим аромат на сакура и оризови полета. Преди години, в този същия час, баща й, известният самурай Казума, й беше дал кутията, носеща в себе си силата на семейството. Семейство, елитно, отдавна забравяно, невидимо от окото на обикновените хора.

Всяка от капчици, запечатани в сребърните листа на кутията, би могла да събуди мощна магия. Те носеха ехото на минали поколения, на славни битки, на тайни, пазени в дълбочината на вековете. Сега, в момент на залез, вятърът носеше неспокоен шепот. Пророчество, скрито в сърцето на Япония, чакаше да се сбъдне.

Вълни от тъмни, черни облаци засенчваха небето. Лунно сиво, мрачно. Огнище от тревожност наричаше.

Със треперещи ръце, жената отвори кутията. В нея, освен капчиците, лежеше и малък, пергаментен свитък. Свитъкът, сякаш оживял, подскачаше нежно върху коленете й.

Жената го разгърна. Свитъкът беше написан с йероглифи, познати и непознати, носещи в себе си скрита предсказание за бъдещето. Именно той, този свитък, щеше да я насочи към борбата с тъмнината, която заплашваше да погълне и събуди забравените древни сили.

Тишината отстъпи. Вятърът, по-бърз от преди, донесе ново, неспокойно звучене. Свещената кутия, сега изпълнена с мистерия, се превърна в проводник на неизвестно, пренебрежимо, но реално, фентъзи.

Наричаше се "Слънчевата Дъга".

И от този момент, Япония, и светът, щеше да се преобрази отвътре.

Глава 1

Златните лъчи на изгряващото слънце се процеждаха през прозорците на традиционния дом, оцветяващи дървените подове в топъл, меден оттенък. Наоми, деветнайсетгодишно момиче с коса, тъмна като нощта, седеше на прозореца, гледайки с втренчен поглед към оживения град Киото. Вместо чая, който обикновено пиеше, днес държеше изящен, сребърен съд с камъни, сякаш изсечени от самия лунен блясък.

Наоми е знаела, че е различна. От малка, тя усещаше необикновена връзка с природата – с шумоленето на листата, с течащите води, с небесния танц на звездите. Но само днес, стоейки сред неспиращата суматоха на града, я обземаше непознато, но познато чувство – чувството за предназначение.

Усещане за предназначение. Древните истории, разказвани от нейната баба, за магическите сили, скрити в сърцето на Япония, сега се възприемаха като реалност, сякаш оживяват. Историята на Слънчевата Дъга, на древните кланове и камите, на самураите, които са били по-силни от всяка оръжие. И ехото на предците, на забравяните тайни, се събуждаше в нея. Тя се запита дали ще бъде достойна да понесе тежестта на този, непознат за нея, свят.

Внезапно, странен блясък обгърна кимоното й, сякаш светлината на слънцето се сгъсти в нея. В ръката й се появи малка, изящна златна маска, изработена от материал, който не биваше да съществува в този свят. Маската сякаш излъчваше тиха, но осезаема енергия.

"Слънчевата Дъга…" прошепна тя, докато държеше маската в ръце. С тези думи, времето спря. Свят се разкри пред нея, свят изпълнен с мистерия и сила. Свят, за който тя е била предназначена.

Наоми е била само един малък вихър на промяната, но е била и предвестник на това, което идва. Наоми е била първата от Слънчевата Дъга.

Наоми е била първата, но не и единствената.

След този миг на странна и ясна яснота, Наоми разбра, че не е просто момиче, а носител на огромна сила. Сила, с която никой не е сблъсквал. Сила, от която зависи съдбата на Япония, и евентуално – на света.

Глава 2: Разкриване на тайните

Слънцето се издигаше по-високо, заливайки стаята на Наоми със светлина. Маската лежеше в ръцете й, топла и пулсираща със странна енергия. Беше изработена от злато, но не от обикновено злато – сякаш слънчеви лъчи бяха вплетени в самата й същност. По повърхността й се виждаха изящни гравюри на цветя на сакура и извиващи се дракони, символи, които Наоми бе виждала само в стари книги за японска митология.

Докосваше внимателно маската, сякаш се страхуваше да не я счупи. В този момент, златните гравюри заблестяха, а от маската се разнесе тих шепот, сякаш глас от отвъдното.

„Наследнице на Слънчевата Дъга, съдбата те зове… Търси пазителя на древните знания в храма Фушими Инари“.

Тялото на Наоми се разтресе. Фушими Инари… хилядите червени порти, извиващи се по склона на планината. Беше чувала истории за това свещено място, за скритите му тайни и за духовете, които го обитават. Но никога не си е представяла, че ще има причина да го посети.

Изведнъж си спомни думите на баба си, разказваща ѝ за древния род, от който произлизаше. „Ние сме пазители на баланса между световете, деца на Аматерасу, богинята на слънцето. И един ден, един от нас ще бъде избран да носи силата на Слънчевата Дъга…“

Баба й беше починала преди години, но думите ѝ сега отекваха в съзнанието на Наоми с нова сила. Тя беше избраната. Трябваше да намери пазителя на древните знания.

Наоми стана бързо. Тя облече тъмносинята си кимоно, стегна косата си и скри маската в малка кожена торбичка. Сърцето й биеше учестено, смесено чувство на страх и вълнение я обземаше. Тя знаеше, че животът й се е променил завинаги.

Излизайки от къщата, Наоми се сблъска с младеж с огненочервена коса, облечен в модерни дрехи. Той носеше странен амулет във формата на лисица.

„Наоми!“ каза той с усмивка. „Чувствам, че нещо е различно… Сякаш магията е във въздуха.“

„Кенто…“ прошепна тя. „И аз го чувствам. Трябва да отида до Фушими Инари.“

Кенто се намръщи. „Фушими Инари? Опасно е да ходиш сама там, особено сега. Чувал съм слухове за странни неща, които се случват в планината.“

„Не мога да обясня…“ каза Наоми, „но трябва да отида. Знам, че там ще намеря отговори.“

Кенто погледна сериозно в очите й. „Тогава ще дойда с теб. Не мога да те оставя сама.“

Наоми кимна благодарно. Двамата тръгнаха към храма, сянката на червените порти вече се очертаваше в далечината. Не знаеха какво ги очаква, но бяха готови да се изправят срещу неизвестното. Пътешествието им към сърцето на Слънчевата Дъга беше започнало.

Глава 3: Червените порти

Пътят към Фушими Инари се виеше нагоре по склона на планината, сякаш червена река, образувана от хиляди тории. Наоми и Кенто вървяха мълчаливо, заобиколени от тишината на гората, нарушавана само от шумоленето на листата и далечното чуруликане на птици. Въздухът беше пропит с аромат на влажна пръст и цъфтящи сакури, но под тази приятна миризма се долавяше и нещо друго, нещо непознато и леко тревожно.

„Чувстваш ли го?“ прошепна Кенто, стиснал амулета си във формата на лисица. „Сякаш някой ни наблюдава.“

Наоми кимна. Кожата й настръхна, сякаш невидими пръсти я докосваха. Тя стисна торбичката с маската, търсейки утеха в нейната топлина.

Червените порти се извисяваха над тях, всяка от тях носеща името на дарителя, помогнал за построяването на храма. Сякаш се движеха през тунел от времето, където миналото и настоящето се преплитаха.

Стигнаха до малка площадка, където се намираше статуя на лисица, пазител на храма. Кенто се поклони ниско пред статуята.

„Инари-сама,“ прошепна той. „Моля те, пази ни по пътя ни.“

В този момент, от сянката на гората излезе възрастна жена, облечена в традиционни дрехи. Лицето й беше покрито с бръчки, но очите й блестяха с мъдрост и проницателност.

„Търсите пазителя на древните знания, нали?“ попита тя с тих глас.

Наоми и Кенто се спогледаха изненадано. Как е знаела?

„Аз съм Акико,“ продължи жената. „И виждам, че съдбата ви е довела тук. Следвайте ме.“

Акико ги поведе по тесен, каменист път, който се изкачваше още по-нагоре в планината. Портите ставаха все по-редки, а гората все по-гъста. Сякаш се потъваха в сърцето на древна тайна.

Стигнаха до малък, скрит храм, заобиколен от цъфтящи сакури. В центъра на храма гореше вечен огън, излъчващ странна, зелена светлина.

„Тук живее пазителят,“ каза Акико, посочвайки към храма. „Но бъдете внимателни. Той не разкрива тайните си лесно.“

Наоми и Кенто се поклониха на Акико и бавно се приближиха до храма. Вратата се отвори сама, сякаш ги канеше да влязат.

Вътре беше тъмно и мистериозно. Зелената светлина на огъня хвърляше странни сенки по стените. В центъра на стаята седеше мъж с дълга, бяла брада, облечен в бяла роба. Очите му бяха затворени, но сякаш виждаше всичко.

„Добре дошли, деца на Слънчевата Дъга,“ каза той с дълбок глас, без да отваря очи. „Знам защо сте дошли.“

Глава 4: Пробуждане на силата

Зелената светлина от вечния огън танцуваше по лицето на стареца, очертавайки острите му скули и дълбоките бръчки. Очите му, все още затворени, сякаш виждаха право в душите на Наоми и Кенто. Тишината в храма беше гъста и осезаема, нарушавана само от пукането на дървата в огъня.

„Ти си пазителят?“ попита Наоми, гласът й леко трепереше.

Старецът отвори очи. Те бяха пронизително сини, сякаш два бездънни кладенеца, пълни с древна мъдрост и сила.

„Аз съм Юкио, пазител на знанията на Слънчевата Дъга,“ каза той с тих, но твърд глас. „И виждам, че ти, Наоми, си избраната. Носиш в себе си силата на предците си, силата да събудиш Слънчевата Дъга и да защитиш света от надигащата се тъмнина.“

Наоми извади маската от торбичката и я показа на Юкио. „Това… това се появи в ръката ми. Не знам какво означава.“

Юкио се усмихна леко. „Това е маска на "Кицунэ", свещеният дух на лисицата, символ на хитрост и магия. Тя е ключът към силата ти, Наоми. Но за да я овладееш, трябва да преминеш през изпитания. Трябва да се докажеш достойна.“

„Какви изпитания?“ попита Кенто, гласът му изпълнен с тревога.

„Изпитания на дух, воля и сърце,“ отговори Юкио. „Трябва да се изправиш срещу страховете си, да преодолееш слабостите си и да откриеш истинската си същност. Пътят няма да е лесен, Наоми. Ще се сблъскаш с опасности, за които дори не си и сънувала. Но ако успееш, ще се превърнеш в истински воин на Слънчевата Дъга.“

Юкио стана и се приближи до Наоми. Взе маската от ръцете й и я постави на лицето й. В момента, в който маската докосна кожата й, Наоми усети как тялото й се изпълва с мощна енергия. Свят около нея заблестя, а в съзнанието й се появиха видения – древни битки, магически ритуали, извиващи се дракони и сияещи ками.